За вино, за любов сега си говорете,
чашата любов държим в своите души.
Сърцето говори него запомнете,
любовта до дъно до дъно пресуши.
Червено цвете докосвам с моето сърце,
загледан днес във влюбени души.
От вино, пари зачервеното лице,
не може любовта ми никой да руши.
След виното любовта ще къпя в сълзи,
докосваща дълбоко моето сърце.
Недей любов недей мрази,
с топлина си огрей моето лице.
В.Й. 14.02.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
