Забранена страст
Там по тъмно - на тяхното място
той и тя пак безмълвно горят,
устни впиват до кръв и тъй бясно
пак сърцата им луди туптят.
Две души, до забрава отдадени
във покоя на здрача, мълчат,
само диви и жадни телата им
своя храм на греха ще строят.
Пълнят шепите с огнена страст,
а минутките нижат се бързо,
че отива си краткият час,
в който могат да бъдат тъй близо.
Махва тя със ръка, после той
и си тръгват в различни посоки,
ще се върнат отново в живота си свой
и в семейното ложе на всеки.
Ще останат в очите единствено
онез сапфирени малки искри,
до нощта, пак когато във тъмното
на тяхното място ще бъдат сами.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Или най-малкото да се събуди нечие позаспало вдъхновение 
