Забранена страст
Там по тъмно - на тяхното място
той и тя пак безмълвно горят,
устни впиват до кръв и тъй бясно
пак сърцата им луди туптят.
Две души, до забрава отдадени
във покоя на здрача, мълчат,
само диви и жадни телата им
своя храм на греха ще строят.
Пълнят шепите с огнена страст,
а минутките нижат се бързо,
че отива си краткият час,
в който могат да бъдат тъй близо.
Махва тя със ръка, после той
и си тръгват в различни посоки,
ще се върнат отново в живота си свой
и в семейното ложе на всеки.
Ще останат в очите единствено
онез сапфирени малки искри,
до нощта, пак когато във тъмното
на тяхното място ще бъдат сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Или най-малкото да се събуди нечие позаспало вдъхновение 
