От времената още на Адама
актьори сме в една и съща драма:
човек най-силно се стреми да има
това, което е недостижимо.
И затова обречен е да страда,
че всеки плод е, забранен, най-сладък.
Но ако все пак някой го откъсне,
отвътре червей може би ще лъсне?
Ако пък непристъпен връх достигнем,
на друг ще искаме да се издигнем.
Красивият мираж ни завладява,
но стигнем ли го... всичко се стопява.
© Ивайло Динков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
