От времената още на Адама
актьори сме в една и съща драма:
човек най-силно се стреми да има
това, което е недостижимо.
И затова обречен е да страда,
че всеки плод е, забранен, най-сладък.
Но ако все пак някой го откъсне,
отвътре червей може би ще лъсне?
Ако пък непристъпен връх достигнем,
на друг ще искаме да се издигнем.
Красивият мираж ни завладява,
но стигнем ли го... всичко се стопява.
© Ивайло Динков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
