31.03.2008 г., 23:51

Забраненият плод

1.1K 0 8

 

От времената още на Адама

актьори сме в една и съща драма:

човек най-силно се стреми да има

това, което е недостижимо.

И затова обречен е да страда,

че всеки плод е, забранен, най-сладък.

 

Но ако все пак някой го откъсне,

отвътре червей може би ще лъсне?

Ако пък непристъпен връх достигнем,

на друг ще искаме да се издигнем.

Красивият мираж ни завладява,

но стигнем ли го... всичко се стопява.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Динков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...