31 mar 2008, 23:51

Забраненият плод 

  Poesía
872 0 8

 

От времената още на Адама

актьори сме в една и съща драма:

човек най-силно се стреми да има

това, което е недостижимо.

И затова обречен е да страда,

че всеки плод е, забранен, най-сладък.

 

Но ако все пак някой го откъсне,

отвътре червей може би ще лъсне?

Ако пък непристъпен връх достигнем,

на друг ще искаме да се издигнем.

Красивият мираж ни завладява,

но стигнем ли го... всичко се стопява.

 

© Ивайло Динков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??