Mar 22, 2008, 7:20 PM

забрава

  Poetry » Love
816 0 3
"Обичай ме... и аз ще те обичам..."
Познато ли ти е това, кажи?
редяха се годините безспир,
обичах те, но ти не ме обичаше,
остави ме сама с разплакани очи.

Не те виня, простих ти, че избяга,
но върна се сега, кажи, защо?
обичах те, но веч не те обичам,
върви при нея - все ми е едно.

Тя, любовта, връхлита и не пита,
и болката, която тя остава,
когато в прах превърнат се мечтите -
спасението казват е "ЗАБРАВА"...

                         21.03.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....