Mar 22, 2008, 7:20 PM

забрава

  Poetry » Love
813 0 3
"Обичай ме... и аз ще те обичам..."
Познато ли ти е това, кажи?
редяха се годините безспир,
обичах те, но ти не ме обичаше,
остави ме сама с разплакани очи.

Не те виня, простих ти, че избяга,
но върна се сега, кажи, защо?
обичах те, но веч не те обичам,
върви при нея - все ми е едно.

Тя, любовта, връхлита и не пита,
и болката, която тя остава,
когато в прах превърнат се мечтите -
спасението казват е "ЗАБРАВА"...

                         21.03.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...