забрава
Познато ли ти е това, кажи?
редяха се годините безспир,
обичах те, но ти не ме обичаше,
остави ме сама с разплакани очи.
Не те виня, простих ти, че избяга,
но върна се сега, кажи, защо?
обичах те, но веч не те обичам,
върви при нея - все ми е едно.
Тя, любовта, връхлита и не пита,
и болката, която тя остава,
когато в прах превърнат се мечтите -
спасението казват е "ЗАБРАВА"...
21.03.2008г.
© Памела All rights reserved.