Nov 13, 2009, 11:22 AM

Забрава

  Poetry
604 0 4

Толкова рядко се сещам за теб,

сякаш всичко потъна в забрава,

но неочаквани мисли безчет

студено напомнят наш'та раздяля...

 

Времето е езеро дълбоко.

Всичко поема в тъмна бездна.

Чувства и обич - обидно жестоко

изчезват, потъват след всяка вълна.

 

А срещнем ли се след време разделно,

промяната толкова силно крещи...

Идваме, тръгваме - всеки отделно,

хлад и умора, студени очи...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...