13 nov 2009, 11:22

Забрава

  Poesía
606 0 4

Толкова рядко се сещам за теб,

сякаш всичко потъна в забрава,

но неочаквани мисли безчет

студено напомнят наш'та раздяля...

 

Времето е езеро дълбоко.

Всичко поема в тъмна бездна.

Чувства и обич - обидно жестоко

изчезват, потъват след всяка вълна.

 

А срещнем ли се след време разделно,

промяната толкова силно крещи...

Идваме, тръгваме - всеки отделно,

хлад и умора, студени очи...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...