Ще се върна
Да те зърна
Отдалече...
Времето като вода изтече
Бурята те жертва взе
На слънцето ще съм дете
Ще бъда оня трепет
От вятъра донесен шепот
Капка от дъжда
Останала като сълза
В очите да блести
Или роса от там роси
Ще те целуна
Като водата сутрин от чешмата
Ще те прегърна
В мразовита нощ
Като топла дреха
В съня...
Ще чуваш ми смеха
Няма да ти преча
От теб ще съм далече
Спомен избледнява
Обзема ни забрава
© Любомир Деничин All rights reserved.
.Поздрав приятелю!!!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
