longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
27 abr 2010, 15:28

Забрава

  Poesía
727 0 15

Ще се върна

Да те зърна

Отдалече...

Времето като вода изтече

Бурята те жертва взе

На слънцето ще съм дете

Ще бъда оня трепет

От вятъра донесен шепот

Капка от дъжда

Останала като сълза

В очите да блести

Или роса от там роси

Ще те целуна

Като водата сутрин от чешмата

Ще те прегърна 

В мразовита нощ

Като топла дреха

В съня...

Ще чуваш ми смеха

Няма да ти преча

От теб ще съм далече

Спомен избледнява

Обзема ни забрава

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • viki`88 (Галя Николова)
    viki`88 (Галя Николова)
    Тъжно, но много хубаво ! Поздрав!
  • gefita (Георги Табаков)
    gefita (Георги Табаков)
    Незабравимо!!!
    Идеално!
    Съвършенно!!!
    Колкото пъти е посетен стихът ти,заслужава 6-тици...

    И ти благодаря за коментара,поздрава и топлината за мен на един мой стих!!!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Вики,абе все ги намирате с едни сложни имена и тази не я познавам Деменция.Поздрав приятелю!!!
  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Пуста Деменция...

    Бъди поздравен, Любо!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Зная че няма да ме забравиш Борко,ама да се застраховам...Склероза ? Тази не я познавам не е от наще..

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0