27 abr 2010, 15:28

Забрава

  Poesía
723 0 15

Ще се върна

Да те зърна

Отдалече...

Времето като вода изтече

Бурята те жертва взе

На слънцето ще съм дете

Ще бъда оня трепет

От вятъра донесен шепот

Капка от дъжда

Останала като сълза

В очите да блести

Или роса от там роси

Ще те целуна

Като водата сутрин от чешмата

Ще те прегърна 

В мразовита нощ

Като топла дреха

В съня...

Ще чуваш ми смеха

Няма да ти преча

От теб ще съм далече

Спомен избледнява

Обзема ни забрава

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно, но много хубаво ! Поздрав!
  • Незабравимо!!!
    Идеално!
    Съвършенно!!!
    Колкото пъти е посетен стихът ти,заслужава 6-тици...

    И ти благодаря за коментара,поздрава и топлината за мен на един мой стих!!!
  • Вики,абе все ги намирате с едни сложни имена и тази не я познавам Деменция.Поздрав приятелю!!!
  • Пуста Деменция...

    Бъди поздравен, Любо!
  • Зная че няма да ме забравиш Борко,ама да се застраховам...Склероза ? Тази не я познавам не е от наще..

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....