27 abr 2010, 15:28

Забрава

  Poesía
725 0 15

Ще се върна

Да те зърна

Отдалече...

Времето като вода изтече

Бурята те жертва взе

На слънцето ще съм дете

Ще бъда оня трепет

От вятъра донесен шепот

Капка от дъжда

Останала като сълза

В очите да блести

Или роса от там роси

Ще те целуна

Като водата сутрин от чешмата

Ще те прегърна 

В мразовита нощ

Като топла дреха

В съня...

Ще чуваш ми смеха

Няма да ти преча

От теб ще съм далече

Спомен избледнява

Обзема ни забрава

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно, но много хубаво ! Поздрав!
  • Незабравимо!!!
    Идеално!
    Съвършенно!!!
    Колкото пъти е посетен стихът ти,заслужава 6-тици...

    И ти благодаря за коментара,поздрава и топлината за мен на един мой стих!!!
  • Вики,абе все ги намирате с едни сложни имена и тази не я познавам Деменция.Поздрав приятелю!!!
  • Пуста Деменция...

    Бъди поздравен, Любо!
  • Зная че няма да ме забравиш Борко,ама да се застраховам...Склероза ? Тази не я познавам не е от наще..

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....