27.04.2010 г., 15:28

Забрава

722 0 15

Ще се върна

Да те зърна

Отдалече...

Времето като вода изтече

Бурята те жертва взе

На слънцето ще съм дете

Ще бъда оня трепет

От вятъра донесен шепот

Капка от дъжда

Останала като сълза

В очите да блести

Или роса от там роси

Ще те целуна

Като водата сутрин от чешмата

Ще те прегърна 

В мразовита нощ

Като топла дреха

В съня...

Ще чуваш ми смеха

Няма да ти преча

От теб ще съм далече

Спомен избледнява

Обзема ни забрава

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно, но много хубаво ! Поздрав!
  • Незабравимо!!!
    Идеално!
    Съвършенно!!!
    Колкото пъти е посетен стихът ти,заслужава 6-тици...

    И ти благодаря за коментара,поздрава и топлината за мен на един мой стих!!!
  • Вики,абе все ги намирате с едни сложни имена и тази не я познавам Деменция.Поздрав приятелю!!!
  • Пуста Деменция...

    Бъди поздравен, Любо!
  • Зная че няма да ме забравиш Борко,ама да се застраховам...Склероза ? Тази не я познавам не е от наще..

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...