27.04.2010 г., 15:28

Забрава

717 0 15

Ще се върна

Да те зърна

Отдалече...

Времето като вода изтече

Бурята те жертва взе

На слънцето ще съм дете

Ще бъда оня трепет

От вятъра донесен шепот

Капка от дъжда

Останала като сълза

В очите да блести

Или роса от там роси

Ще те целуна

Като водата сутрин от чешмата

Ще те прегърна 

В мразовита нощ

Като топла дреха

В съня...

Ще чуваш ми смеха

Няма да ти преча

От теб ще съм далече

Спомен избледнява

Обзема ни забрава

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно, но много хубаво ! Поздрав!
  • Незабравимо!!!
    Идеално!
    Съвършенно!!!
    Колкото пъти е посетен стихът ти,заслужава 6-тици...

    И ти благодаря за коментара,поздрава и топлината за мен на един мой стих!!!
  • Вики,абе все ги намирате с едни сложни имена и тази не я познавам Деменция.Поздрав приятелю!!!
  • Пуста Деменция...

    Бъди поздравен, Любо!
  • Зная че няма да ме забравиш Борко,ама да се застраховам...Склероза ? Тази не я познавам не е от наще..

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...