Забравени думи
Думи без цвят, без ухание
думи потънали в прах.
Скриващи своето мълчание
в хората всяващи страх.
Забравени в трънаците
и слънце не виждали те.
И молят се за възраждане,
за капчица цвят и аромат.
Но никой не чува молбата им,
никой до тях не поспря.
Когато си в трънаците - няма приятели,
това накрая се разбра...
© Дани All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
