7 мар. 2009 г., 21:09

Забравени думи

1.3K 0 5

         Забравени думи

 

 

 

Думи без цвят, без ухание

думи потънали в прах.

Скриващи своето мълчание

в хората всяващи страх.

 

Забравени в трънаците

и слънце не виждали те.

И молят се за възраждане,

за капчица цвят и аромат.

 

Но никой не чува молбата им,

никой до тях не поспря.

Когато си в трънаците - няма приятели,

това накрая се разбра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасен и истински стих ! поздрав !
  • честит празник, Дани....!!!
    желая ти здраве и късмет!!!
  • Добър финал и като цяло добре интерпретирана картина.
    Добре свършена работа тук.
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,МИЛА!!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • "думи потънали в прах"

    Твърде много думи са точно такива... Особено обещанията потъват в най-"дълбокия" прах... Много е силно!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....