Забравени думи
Думи без цвят, без ухание
думи потънали в прах.
Скриващи своето мълчание
в хората всяващи страх.
Забравени в трънаците
и слънце не виждали те.
И молят се за възраждане,
за капчица цвят и аромат.
Но никой не чува молбата им,
никой до тях не поспря.
Когато си в трънаците - няма приятели,
това накрая се разбра...
© Дани Всички права запазени