Apr 27, 2009, 2:11 AM

Забравени (непо)желания

  Poetry
1.4K 0 45

 

    Забравени (непо)желания



От Хаоса събирах отражения,
непожеланите отричах в себе си.
Страстта ни е поредно стълкновение,
а верността с отсрочка - до победа.

И колабирах - все в стихотворения,
безумствах, самотувах в мрака.
Ти сееше с размах съмнения,
плода берях - за тебе неочаквано.

Но не потръпнах никак да го вкуся,
отлагах все поредното желание.
Греха на Луцифер е тъй изкусен
до победата на твоето признание.

От хаоса събирах отражения,
с желания играехме на жмичка.
Обичай ме! С поредното сражение.
И аз ще ги забравя! Всички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...