Apr 27, 2009, 2:11 AM

Забравени (непо)желания

  Poetry
1.4K 0 45

 

    Забравени (непо)желания



От Хаоса събирах отражения,
непожеланите отричах в себе си.
Страстта ни е поредно стълкновение,
а верността с отсрочка - до победа.

И колабирах - все в стихотворения,
безумствах, самотувах в мрака.
Ти сееше с размах съмнения,
плода берях - за тебе неочаквано.

Но не потръпнах никак да го вкуся,
отлагах все поредното желание.
Греха на Луцифер е тъй изкусен
до победата на твоето признание.

От хаоса събирах отражения,
с желания играехме на жмичка.
Обичай ме! С поредното сражение.
И аз ще ги забравя! Всички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...