Jul 18, 2008, 12:14 PM

Забравено

  Poetry » Love
973 0 0
Дали сега, дали преди...
Не зная аз... не знаеш ти...
Дали далечен вятър сключените ни ръце разби?
Или тревата млада стъпките закри?

Не можем да разровим Аз и Ти
от пепелта на минали мечти
така необходимото "Прости",
затуй са празни мокрите очи.

Сега ме гледаш през сълзи,
а моят поглед лута се встрани,
раздяла, знаем, предстои
и болка... мъка... агонични дни.

Преплетоха се нашите съдби,
а с тях тела, сърца и спомени добри,
но, както казват, "колелото се върти"
и всичко туй към края си върви.

А силните остават винаги сами,
отмиват раните си докато вали
и чакат болката сама да отшуми,
или пък някой друг сърцето да плени.

И пак си мисля с мъка на гърди
за твоите отчаяни молби,
в ушите ми един апел кънти:
"Не си отивай, МОЛЯ, остани!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...