18.07.2008 г., 12:14

Забравено

970 0 0
Дали сега, дали преди...
Не зная аз... не знаеш ти...
Дали далечен вятър сключените ни ръце разби?
Или тревата млада стъпките закри?

Не можем да разровим Аз и Ти
от пепелта на минали мечти
така необходимото "Прости",
затуй са празни мокрите очи.

Сега ме гледаш през сълзи,
а моят поглед лута се встрани,
раздяла, знаем, предстои
и болка... мъка... агонични дни.

Преплетоха се нашите съдби,
а с тях тела, сърца и спомени добри,
но, както казват, "колелото се върти"
и всичко туй към края си върви.

А силните остават винаги сами,
отмиват раните си докато вали
и чакат болката сама да отшуми,
или пък някой друг сърцето да плени.

И пак си мисля с мъка на гърди
за твоите отчаяни молби,
в ушите ми един апел кънти:
"Не си отивай, МОЛЯ, остани!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...