Забравено
Не зная аз... не знаеш ти...
Дали далечен вятър сключените ни ръце разби?
Или тревата млада стъпките закри?
Не можем да разровим Аз и Ти
от пепелта на минали мечти
така необходимото "Прости",
затуй са празни мокрите очи.
Сега ме гледаш през сълзи,
а моят поглед лута се встрани,
раздяла, знаем, предстои
и болка... мъка... агонични дни.
Преплетоха се нашите съдби,
а с тях тела, сърца и спомени добри,
но, както казват, "колелото се върти"
и всичко туй към края си върви.
А силните остават винаги сами,
отмиват раните си докато вали
и чакат болката сама да отшуми,
или пък някой друг сърцето да плени.
И пак си мисля с мъка на гърди
за твоите отчаяни молби,
в ушите ми един апел кънти:
"Не си отивай, МОЛЯ, остани!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ники Всички права запазени