Забравено минало
Намери пръстена, оставен до иконата,
на подноса с угасващата свещ!
Блестеше златото като сълза отронена –
една тъй скъпа, но ненужна вещ!
Раздялата – последното решение,
а изходът след туй – необратим!
Загубиха се, търсейки спасение
в света студен и толкова раним!
И няма път... и вече няма пролет...
И зимата е тъжна, и без сняг!
Лишена от крилата си за полет,
душата спъна се о дремещия праг!
Заключила уютното си минало
и спомена зад къщната врата.
Сред стаята, на пода – куп изстинали,
прочетени и скъсани писма.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
