Забрави!
Забрави!
Денят, в който те срещнах
Ти сияеше като слънцето.
Обичах да те гледам отдалече,
макар да ми блестеше в лицето.
Не знаех, че желаеше да гаснеш,
тъй както гаснат звездите в нощта.
Нима за тебе бях Аз нещо,
с което можеше да си играеш!
Ти какво смяташ, че направи?
Нима мислеше, че си незаменим?
Сега ме забрави и си върви!
За таз любов нека да забравим!
Забрави, че изобщо те обичах,
забрави лицето ми сега!
Забрави, че Аз те обикнах
и че вярвах в твоята лъжа!
Забрави момичето прекрасно,
медените ù очи Ти забрави!
Забрави копринените ù коси,
забрави гласчето ù дори!
Нека бъдем вече непознати!
Върви си вече и не ме търси!
Забрави, че си ме виждал
и че лъгал си ме постоянно Ти!
Това е зов към онова момче,
което не обичам вече!
Аз свикнах да съм без любов
към момчето с лъжливия зов!
Анна Хубенова Соколова 26.05.2009
Като че ли съм знаела какво ще ми се случи...
© Мим Миме All rights reserved.
