Забрави!
Забрави!
Денят, в който те срещнах
Ти сияеше като слънцето.
Обичах да те гледам отдалече,
макар да ми блестеше в лицето.
Не знаех, че желаеше да гаснеш,
тъй както гаснат звездите в нощта.
Нима за тебе бях Аз нещо,
с което можеше да си играеш!
Ти какво смяташ, че направи?
Нима мислеше, че си незаменим?
Сега ме забрави и си върви!
За таз любов нека да забравим!
Забрави, че изобщо те обичах,
забрави лицето ми сега!
Забрави, че Аз те обикнах
и че вярвах в твоята лъжа!
Забрави момичето прекрасно,
медените ù очи Ти забрави!
Забрави копринените ù коси,
забрави гласчето ù дори!
Нека бъдем вече непознати!
Върви си вече и не ме търси!
Забрави, че си ме виждал
и че лъгал си ме постоянно Ти!
Това е зов към онова момче,
което не обичам вече!
Аз свикнах да съм без любов
към момчето с лъжливия зов!
Анна Хубенова Соколова 26.05.2009
Като че ли съм знаела какво ще ми се случи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мим Миме Всички права запазени
