Забрави ли, че има утре?
Посветено на приятелка
И днес ще ти се стори същото.
Еднакво ще боли. Без вчера.
Различна ще е само къщата
и празен ще мълчи килерът.
Там бяха подредени дните ви
и място имаше за двама...
Прибрани толкова "Обичам те".
Сега подсещат, че го няма.
И пак ще си броиш минутите.
Кога последно си се смяла?
Болят усмивките на другите.
Но ти дори си нямаш вяра.
Посрещна ли и тази сутрин?
За теб едва ли е различна.
Забрави ли, че има утре?
Когато пак ще си обичана!
© Елица Стоянова All rights reserved.
