Jun 2, 2011, 2:13 PM

Забравихме

  Poetry » Civic
577 1 1

 

 

В лудешка надпревара със века,

забравихме неща обикновени:

да поздравим,

да подадем ръка,

да бъдем искрени и откровени.

 

Изчезнаха идилиите днес,

забравихме добрите стари нрави.

Дори е рядък,

непривичен жест,

ако услуга някой ти направи...

 

Къде си, рицарю на Сервантес,

със смешна и наивна нетактичност?...

И Санчо стана дързък

и без чест,

с неимоверна алчност и практичност...

 

Върни се, мой любими Дон Кихот!

И нека бъда твоя Дулцинея!

О! Загрубява нашият

живот!

А искам аз за нежност пак да пея!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...