Забравихме
В лудешка надпревара със века,
забравихме неща обикновени:
да поздравим,
да подадем ръка,
да бъдем искрени и откровени.
Изчезнаха идилиите днес,
забравихме добрите стари нрави.
Дори е рядък,
непривичен жест,
ако услуга някой ти направи...
Къде си, рицарю на Сервантес,
със смешна и наивна нетактичност?...
И Санчо стана дързък
и без чест,
с неимоверна алчност и практичност...
Върни се, мой любими Дон Кихот!
И нека бъда твоя Дулцинея!
О! Загрубява нашият
живот!
А искам аз за нежност пак да пея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
