Забравила е
Ако някой ден, когато позвъниш,
няма кой вратата да отвори -
не се сърди и да виниш
там няма кой да отговори.
Под стъпката оставен е ключът -
в самотното да влезеш, ако искаш.
Душата ми е там, но тя мълчи,
отвикнала да разговаря с всички.
И в този миг безумно закъснял,
решил, че аз не съм ненужна -
спести ми късната печал.
Душата ми е вече чужда.
Стани и просто си тръгни -
тя няма да те спре, да спори...
Недей, недей да я виниш -
забравила е да говори.
няма кой вратата да отвори -
не се сърди и да виниш
там няма кой да отговори.
Под стъпката оставен е ключът -
в самотното да влезеш, ако искаш.
Душата ми е там, но тя мълчи,
отвикнала да разговаря с всички.
И в този миг безумно закъснял,
решил, че аз не съм ненужна -
спести ми късната печал.
Душата ми е вече чужда.
Стани и просто си тръгни -
тя няма да те спре, да спори...
Недей, недей да я виниш -
забравила е да говори.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
