Забързан към нищото
Забързал си се ти към НИКЪДЕ,
почакай, мили, нека дойда и аз!
Готова съм да те последвам в нищото,
пък дано там има щастие за нас!
Уморих се, мили, много бързаш!
Защо гониш празнотата на света?
Нима нищо няма тук, което да те върне?!
Май ще трябва да вървя сама...
Обичам те, но не мога да оставя
поезията на пролетни цветя
и миризмата на дъжда не мога да забравя,
и слънцата в детските сърца!
Готова съм да те последвам в нищото!
Готова съм, но аз се връщам...
Изпратих те до самия праг на ЛИПСАТА.
Върви напред сега! Не се обръщай!
И ако някой ден решиш,
че нищото не те задоволява,
че искаш пак в тревата да лежиш,
знай, не си обречен на забрава!
Върви де! Нали това избра?! Върви!
Вземи сърцето ми с теб за късмет!
Аз не мога, но ти продължи
и помни, че още влюбена съм в теб!!!
На Стоян
© Петето All rights reserved.
