Заченала изгрева
Заченала изгрева |
Ръката ти топла с обич ме води |
по пясъка хладен на бряг уморен. |
Звездната нощ в очите ни броди. |
Пейзажът е цял от любов упоен. |
Дири оставяме с теб между многото, |
като горещи въглени разпилени. |
Огън бушува на душата ни в лоното, |
а морето приготвя ни бури. |
Вятърът леко прохладен |
в теб да се сгуша подканя ме. |
Няма минало, няма бъдеще! |
Само топлината ти ранимо омая ме. |
Бяхме душа в ритуал тъй свещен. |
Вълните запяха най-нежната песен. |
Сърцата ни се намериха в ритъма ускорен. |
Мигът бе вълшебен и толкова лесен. |
Потънах в очите ти по мъжки уплашени. |
Целувах нежно всяка бръчка там. |
Обещавах си да няма следи по тебе оставени. |
Обещавах си да съм само кратък твой сън. |
Познах се в страха на зениците. |
Погълнах една тяхна сълза. |
После с крясъка силен на птиците |
дойде нова зора. |
Бях заченала изгрева, без да го зная. |
Бях родила болката в най-добрите очи. |
Болката от една любов закъсняла. |
Една сълза, а колко много горчи! |
Аз, жената, проклех се |
за всичките си бъдещи дни. |
© Ирина Костова All rights reserved.
,с този си се справила чудесно!Поздрави!