22.07.2008 г., 10:48 ч.

Заченала изгрева 

  Поезия » Любовна
5.0 / 11
861 0 22
Заченала изгрева
Ръката ти топла с обич ме води
по пясъка хладен на бряг уморен.
Звездната нощ в очите ни броди.
Пейзажът е цял от любов упоен.
Дири оставяме с теб между многото,
като горещи въглени разпилени.
Огън бушува на душата ни в лоното,
а морето приготвя ни бури.
Вятърът леко прохладен
в теб да се сгуша подканя ме.
Няма минало, няма бъдеще! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Костова Всички права запазени

Предложения
  • Тъй странни са пътеките в живота, изгубена и търсеща по тях вървя. Опитвам се и суетата да надскоча,...
  • Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
  • Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...

Още произведения »