Зад онова дърво
791
0
1
Вече не боли,
сега чувствам само студ.
Знаеш ли, не стадам
без теб... самичък тук.
Аз и ти...
какво направихме?
Клехме се, че любовта ни
ще е вечна,
а сега дори в очите ти не смея
да надникна, страхувам се,
че ще видя някой друг там.
Ти си толкова различна...
Зад онова дърво
хванати за ръце,
помниш ли?
Бяхме толкова щастливи.
Хайде, ангел мой,
спаси ме преди
спомените да са ме убили.
Целуни ме за последно
и затвори очите ми,
та да не виждам
как в прегръдките му
днес се утешаваш.
Остави мъката на гроба ми
и бъди щастлива,
ти поне го заслужаваш.
© Стеси All rights reserved.
