Jul 15, 2008, 2:09 PM

Зад ъгъла 

  Poetry » Love
715 0 8
Познах те още с първите ти стъпки,
макар и тихи - твойте са типични,
като пристъпваш, будиш тишината,
крещи спокойствието толкова различно.

Недей звъня. Аз вече ти отворих.
Чаршафите ми - ледено студени.
И няма никой. Ти си вопъл,
дошъл да се сбогува с мене.

Не стой на прага. Влез... и не предъвквай.
Кажи направо, че съм ти ненужна.
Крещи спокойствието ми ранено.
Така е. Всеки край е тъжен.

И стъпките ти, толкова типични,
заглъхват бързо. Тръшва се врата.
И не е късно, нито безразлично.
Зад ъгъла изчезва любовта.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??