Зад ъгъла
Познах те още с първите ти стъпки,
макар и тихи - твойте са типични,
като пристъпваш, будиш тишината,
крещи спокойствието толкова различно.
Недей звъня. Аз вече ти отворих.
Чаршафите ми - ледено студени.
И няма никой. Ти си вопъл,
дошъл да се сбогува с мене.
Не стой на прага. Влез... и не предъвквай.
Кажи направо, че съм ти ненужна.
Крещи спокойствието ми ранено.
Така е. Всеки край е тъжен.
И стъпките ти, толкова типични,
заглъхват бързо. Тръшва се врата.
И не е късно, нито безразлично.
Зад ъгъла изчезва любовта.
макар и тихи - твойте са типични,
като пристъпваш, будиш тишината,
крещи спокойствието толкова различно.
Недей звъня. Аз вече ти отворих.
Чаршафите ми - ледено студени.
И няма никой. Ти си вопъл,
дошъл да се сбогува с мене.
Не стой на прага. Влез... и не предъвквай.
Кажи направо, че съм ти ненужна.
Крещи спокойствието ми ранено.
Така е. Всеки край е тъжен.
И стъпките ти, толкова типични,
заглъхват бързо. Тръшва се врата.
И не е късно, нито безразлично.
Зад ъгъла изчезва любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
