Задушница
Като на свиждане дошли.
Измежду кръстове и плочи
сноват невидими души –
говорят с видимите още.
Душа и тлен – в нетраен ден.
По-скоро час.
По-скоро – среща.
Безформено небе, поле,
кал, черни фигури и свещи.
Паници жито. И шишета.
Животът в мъртвото прелива.
Целта. И смисълът. И средството.
Остатъкът се разотива.
Ти накъде? Ти, който още
си носиш името и мощите.
Оттам, където си сега,
при сенките – или в света?
На четири посоки – сам.
Във всичко зримо разпилян:
трева-роса-пчела-дърво-
човек-и-път-и-звяр-и-бог...
Ти - при кого?
Недобротворен е светът,
и истината му – жестока.
Обединява ни Смъртта.
Разединява ни Животът.
© Райчо Русев All rights reserved.
