ЗАГОВЕЗНИ

                                    Искам вече да забравя отминали години. Страхове.

                                    Но днес е Заговезни - прощават се роднини, врагове.

                                    Смелчаците прескачат огньове, запалени в снега.

                                    Искрите им танцуват  като онези, стари божества...

                                    В студа, премръзнал, ти  при мен ела  и разкажи,

                                    не как се пишат стихове за сини върхове и за жени.

                                    Не искам да говорим това. Ще те попитам, дали

                                     сега пак лудите глави  мечтите си в поезия горят.

                                    Учителките селски - своите деца оставили сред път

                                     по чужди домове, другите ли сгряват със запазената 

                                      жар на своето сърце. Кажи за смелите безименни,

                                     презрените с мазолести ръце. За лекаря, умрял

                                     сред нощ до раждаща жена. На мен ми разкажи

                                      за тези, малките, но истински неща. За да простя

                                     през този ден и аз на свойта вяра - нейната вина.

                                                                                  Wali. (Виолета Томова)