Заговезни
ЗАГОВЕЗНИ
Искам вече да забравя отминали години. Страхове.
Но днес е Заговезни - прощават се роднини, врагове.
Смелчаците прескачат огньове, запалени в снега.
Искрите им танцуват като онези, стари божества...
В студа, премръзнал, ти при мен ела и разкажи,
не как се пишат стихове за сини върхове и за жени.
Не искам да говорим това. Ще те попитам, дали
сега пак лудите глави мечтите си в поезия горят.
Учителките селски - своите деца оставили сред път
по чужди домове, другите ли сгряват със запазената
жар на своето сърце. Кажи за смелите безименни,
презрените с мазолести ръце. За лекаря, умрял
сред нощ до раждаща жена. На мен ми разкажи
за тези, малките, но истински неща. За да простя
през този ден и аз на свойта вяра - нейната вина.
Wali. (Виолета Томова)
© Виолета Томова All rights reserved.
