Jan 26, 2010, 2:58 PM

Загубената птичка

  Poetry » Other
630 0 1

Можех аз да имам птичка - 

волна, бяла като сняг!

Ней аз щях да давам всичко,

стига да ù е по нрав!

 

Но черен демон я налази,

птичката ми поквари!!

С черна точка я беляза,

нагло я унищожи.

 

Как намразих този дявол!

Исках да му отмъстя!!

Да го умъртвявам бавно,

мъките да не пестя!

 

Ала беше вече късно!

Всичко мина, стана факт.

Този черен дявол мръсен

смачка птичката на прах...

 

Горката птичка - бяла, волна -

нямаше добра съдба!

Съжалявам аз, безспорно

не можах да я спася...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

  • тук бележките под черта определено липсват

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...