Заклинание
Във името на любовта
бъди по-силния от двама ни.
Дори да имам някаква вина,
дори да съм нанесла рана,
вината ми със мъдрост преглътни,
а раната посипвай със забрава,
защото аз съм чудната жена,
която ти достойно си изстрадал.
Която със походка те плени,
със смях те прикова и омагьоса,
разделят ни безброй врати
и много незададени въпроси.
А вместо тях, очакваш моя глас
да ти шепти, да моли и да стене,
не се наказвай, много ще боли,
любов и мъка се лекуват с време.
Но ако аз съм твоята съдба,
ще бъда мед и огън, и наслада.
И в тоя и на оня свят душата ти
ще моли за пощада!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Много ми хареса 
