Потънал в сенките на свойта орисия,
чертая с огнен дъх бездомния си път.
Вървя в мъглата на летална немотия,
главата удрям си във всеки неин ръб.
Животът ми - арена на бездомни псета,
които късат ме безбожно ден по ден.
Очи бунтуващи - продрани са пердета,
във тях оглеждаш се, попаднал в своя плен.
Мечтата губи се във вятърното сиво,
отнесена без порив за живот - без стон.
Хвърляш копие - пада, когато
остават сили за един смирен поклон. ...