Заключена врата
и огледало на стена,
предмети закрити
и с прах покрити…
Празна къща,
студена тишина,
няма усмивки
и няма мечта…
Покрита в мрак
и много тъга,
няма надежда
и няма светлина…
Там някога живя
-тя „любовта”
но всичко утихна,
всичко замря…
От нея не бе останало
даже следа…
А беше красива,
нежна, мила
и много щастлива…
Не питай за нея,
той я уби с ледени очи,
сърцето и разби
и над нея не се смели…
© Жулиета Стоянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
