Заключена врата
и огледало на стена,
предмети закрити
и с прах покрити…
Празна къща,
студена тишина,
няма усмивки
и няма мечта…
Покрита в мрак
и много тъга,
няма надежда
и няма светлина…
Там някога живя
-тя „любовта”
но всичко утихна,
всичко замря…
От нея не бе останало
даже следа…
А беше красива,
нежна, мила
и много щастлива…
Не питай за нея,
той я уби с ледени очи,
сърцето и разби
и над нея не се смели…
© Жулиета Стоянова Всички права запазени