Dec 14, 2009, 2:41 PM

Заключения 

  Poetry » Phylosophy
551 0 2

Удавих се в куршумен звук,

утихващ вятър от пустини.

Под листата  на вековен бук,

росата ми крещи: „Прости ми…”

 

А вечното, къде е, питам,

затънало в ужасни страсти…

танцуващо в изтъркан ритъм

на люлеещи се сухи храсти.

 

Избързах пак със заключения,

добър съм дяволски в това,

изходите от едно падение

загърнати  са във  слова…

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??