Удавих се в куршумен звук,
утихващ вятър от пустини.
Под листата на вековен бук,
росата ми крещи: „Прости ми…”
А вечното, къде е, питам,
затънало в ужасни страсти…
танцуващо в изтъркан ритъм
на люлеещи се сухи храсти.
Избързах пак със заключения,
добър съм дяволски в това,
изходите от едно падение
загърнати са във слова…