Sep 11, 2010, 10:57 PM

Закрила

  Poetry
1.3K 0 1

Закрила

Закрила в стих, в куплет...
Търся себе си, ала не се намирам…
Времето объркано… без ред, 
настояще и бъдеще ги сливам…
Ръка към себе си протягам… 
Тишина и спомени - потъват в мрак,
случи ли се нещо? 


Питате - как? 

Болка, рана-пъзел с липсващо парче...
Помагам ли си? Всъщност - не. 
Мисли объркани и спомен сив...
Падам на пода – крясък мълчалив.
Себе си търся, ала не се намирам...
Изгубена надежда, пепел, страх... 
Мисли пропилени, спомен в прах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...