Закрила
Закрила
Закрила в стих, в куплет...
Търся себе си, ала не се намирам…
Времето объркано… без ред,
настояще и бъдеще ги сливам…
Ръка към себе си протягам…
Тишина и спомени - потъват в мрак,
случи ли се нещо?
Питате - как?
Болка, рана-пъзел с липсващо парче...
Помагам ли си? Всъщност - не.
Мисли объркани и спомен сив...
Падам на пода – крясък мълчалив.
Себе си търся, ала не се намирам...
Изгубена надежда, пепел, страх...
Мисли пропилени, спомен в прах...
© Станислава Цветкова All rights reserved.
