11.09.2010 г., 22:57

Закрила

1.3K 0 1

Закрила

Закрила в стих, в куплет...
Търся себе си, ала не се намирам…
Времето объркано… без ред, 
настояще и бъдеще ги сливам…
Ръка към себе си протягам… 
Тишина и спомени - потъват в мрак,
случи ли се нещо? 


Питате - как? 

Болка, рана-пъзел с липсващо парче...
Помагам ли си? Всъщност - не. 
Мисли объркани и спомен сив...
Падам на пода – крясък мълчалив.
Себе си търся, ала не се намирам...
Изгубена надежда, пепел, страх... 
Мисли пропилени, спомен в прах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...