На Любовта крилете ще закърпя
с остатъка от моята надежда...
На бунището ще ги захвърля -
страхове и болки прежни...
И пак ще се опитам да витая
безпътен, в небесата сини...
Не знаеш как копнея да узная
къде се скри през всичките години...
Ти чужда беше... Някъде стаена...
За мене може би не се досети...
Но аз те помня с обич притаена...
Все пак възпял съм те в куплети... ...