Закъснял съвет
Един човек ми каза,
че сърцето ми изгаряш,
че през душата ми минаваш
и не се поколебаваш.
Прав бил е той,
но нали тогава ти все още беше мой.
Лъжа ли е било,
или просто една искра в сърцето ми добро?
Останах без сълзи,
без мечтите си
и без николко щастливи дни.
Малка бях тогава,
но остави ми ти една рана,
която още боли
и не спира да кърви.
Огъня в мен не загаси,
остави го да изгаря частиците от сърцето ми,
да пленява съзнанието ми
и да трови подло душата ми.
Но аз не те мразя,
въпреки във вината ти да газя
и да ми се иска да отмъстя,
но не мога, защото още спя.
Не мога да позволя да страдаш,
макар и с друга да се радваш,
макар и откраднатото мое
да бъде нейно и твое.
Но един ден ще си платите
за мъките и злините,
които причинихте
и не се извинихте.
© Емили Вълчинова All rights reserved.
