Закъсняла изповед

Нима вий смятате и днеска,

че аз съм онзи стар глупак,

наивно който ръкопляска

и в строя ви се тътри пак...

Разбрах ви триковете  стари!

Душицата ви  аз  разбрах!...

На мене вий не сте „другари”…

Държахте ме - във „шех и шах”!

Не вярвам  вече на лъжите…

 О, аз до болка ви  познах!

Вий за ръцете се държите,

да трупате в душите  страх...

Наистина сте демагози!

Във хитрините сте с похват!

О, „ашколсун”, на ваште пози...

И на дебелия ви врат!

Боях се да не ви разсърдя...

Познавам лошия ви нрав!

От малък бях наплашен, твърде...

О, знаех аз,  че не съм прав!...

Но нямаше къде да ида...

Притиснат до стената бях...

Но светлинка от вас не видях...

И все таки ви изтърпях!

Аз сърбах  вашата попара.

И  най-страхливо си мълчах...

Въртяхте ме, като на скара…

Живурках аз  и остарях!...

Не съм ви гледал във очите!

Това ще кажа с пълен глас!

Не съм ви вярвал на лъжите!

Очаквах за разплата  час!

О, низши духом, ще сгрешите!...

Принуден бях, не заблуден!

По-скоро ще си видите ушите,

отколкото  наивника във мен!...