Закъсняла любов
ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ
Закъсняла любов, закъсняла надежда
прилича на късна, студена мъгла.
Слънчице мъчи се, плахо поглежда,
но навред е само мрак, тъмнина.
Мъглите се стелят късно наесен,
сърцето, посърнало, тръпне, немее,
земята пустее, не чуе се песен,
надеждата бяга, да дойде не смее.
Радости земни остават далечни,
а дали ги е имало нявга?
Проблемите твои остават си вечни,
може ли нещо да те зарадва?
И въпреки всичко сърцето обича,
живее с последна надежда.
Тя като слънцето още наднича
и накрай топлината довежда.
Закъсняла любов - цветенце нежно,
тъй разцъфтяло, но закъсняло,
дали ще те зима до края опази
или от студ ще си вече умряло?
© Анка Келешева All rights reserved.
