Закъсняла любов
ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ
Закъсняла любов, закъсняла надежда
прилича на късна, студена мъгла.
Слънчице мъчи се, плахо поглежда,
но навред е само мрак, тъмнина.
Мъглите се стелят късно наесен,
сърцето, посърнало, тръпне, немее,
земята пустее, не чуе се песен,
надеждата бяга, да дойде не смее.
Радости земни остават далечни,
а дали ги е имало нявга?
Проблемите твои остават си вечни,
може ли нещо да те зарадва?
И въпреки всичко сърцето обича,
живее с последна надежда.
Тя като слънцето още наднича
и накрай топлината довежда.
Закъсняла любов - цветенце нежно,
тъй разцъфтяло, но закъсняло,
дали ще те зима до края опази
или от студ ще си вече умряло?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
