След дълги години омраза,
най-после се влюбих във себе си.
"Късно е! - огледалото каза. -
Най-добрите ти дни са погребани."
"Време е! - макар и отсечено,
часовникът цъкаше мило. -
Красотата отвътре е вечна,
а в нея е твоята сила."
"Рано е! - слънцето каза
и кротко по хълма се стече. -
Още не съм залязло.
Идва прекрасна вечер."
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
