Закъсняла обич
Пореден SMS прекъсва сладкия ми сън.
Ах, стори ми се, че е камбанен звън!
Ала, уви, не беше песен на камбана,
а споменът за твойта изневяра.
Едно фалшиво "искам те" не прося,
грешката си винаги в сърцето нося!
Спомних си за теб с една тъга,
съжалявам, че да ме обичаш чак сега разбра!
С гордост на поука взел човек,
самочувствието мое пак расте.
С мъдрост на пораснало дете,
протягам свойте ръце,
но не за да напишат те "обичам те",
а за да изкажат кратко, ясно мойто "не"!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
