Закъсняла среща.

Денят на отминаване.

Тъмнината се изсмя

с коварното примамване.

Закъсняла среща и

недопустимо разминаване -

времето се скри в своето отлагане.

Забързах шеметно към твоето омайване.

Снабдено тутакси от малкото си ключове,

сърцето нареди безкрайното си впускане;

с мен дрънчеше надежда от препускане.

Уви! Търпение до отгатване -

неподвластно зазоряване.

Заключени към теб са всички входове.

Сърцето ти е скъпо забелязване -

кръвта ти вино с отлежаване.

Вълшебството ми, дадено чрез късче омагьосване,

забавя хода си от твоето отсъствие -

тревожни биват безлюдните ми сводове.

И отново чакам от очакване

полудата на твоето присъствие.

Пристъпвам паметно във мрака

и стъквам озарените моменти 

по миговете с тебе - от изобилие на вкусности.

Толкоз светлина откривам за изпускане,

че сграбчвам в шепи непреклонното си вричане...

и нямам сили да си мисля, че изпускам те,

но безсилство е копнежът ми за тичане.

Душата ми е стих събличане,

чрез който плахо назовавам.

От хвър в гръдта си позволявам,

на второ място да ти кажа, че обичам те...

но всичко, всичко е любов на първо четене -

едно-едничко разминаване.

Денят на отминаване.

Закъсняла среща.