Закъсняла среща
Закъсняла среща.
Денят на отминаване.
Тъмнината се изсмя
с коварното примамване.
Закъсняла среща и
недопустимо разминаване -
времето се скри в своето отлагане.
Забързах шеметно към твоето омайване.
Снабдено тутакси от малкото си ключове,
сърцето нареди безкрайното си впускане;
с мен дрънчеше надежда от препускане.
Уви! Търпение до отгатване -
неподвластно зазоряване.
Заключени към теб са всички входове.
Сърцето ти е скъпо забелязване -
кръвта ти вино с отлежаване.
Вълшебството ми, дадено чрез късче омагьосване,
забавя хода си от твоето отсъствие -
тревожни биват безлюдните ми сводове.
И отново чакам от очакване
полудата на твоето присъствие.
Пристъпвам паметно във мрака
и стъквам озарените моменти
по миговете с тебе - от изобилие на вкусности.
Толкоз светлина откривам за изпускане,
че сграбчвам в шепи непреклонното си вричане...
и нямам сили да си мисля, че изпускам те,
но безсилство е копнежът ми за тичане.
Душата ми е стих събличане,
чрез който плахо назовавам.
От хвър в гръдта си позволявам,
на второ място да ти кажа, че обичам те...
но всичко, всичко е любов на първо четене -
едно-едничко разминаване.
Денят на отминаване.
Закъсняла среща.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
