Закъсняла Задушница
Днес думите са тихи и не викат,
а само шепнат трудното ти име.
Навръх застинали са на езика ми.
Във гърлото заседнали са нелечимо.
Сърцето, Боже, не понася пранги,
а търси вечността с човешки огън.
Тъй рано е да ставам ангел,
дори е под въпрос дали ще мога.
Не ще говоря и не ще се моля.
Днес само ще мълча и слушам
как лъжеш, че си някъде отгоре.
А точно в този гроб пред мен е суша.
Затуй съм тук и чернозем приливам.
Поя на дядо гроба и плевя радиката.
А думите отприщвам. Задезично диви.
И почвам трудното ти име да го викам.
12.11.2011*
© Юлия All rights reserved.
